Профилактиката е най-голямото оръжие против стреса и отражението му, върху човека
Профилактика на стреса може да се проведе на три нива:
1. Първична профилактика – с основен момент премахване на вредните фактори, които увреждат здравето;
2. Вторична профилактика – чрез ранно откриване и ефективно лечение на възникналите заболявания;
3. Третична профилактика – чрез провеждане на максимално ефективна рехабилитация.
При първичната профилактика е необходимо да се насочи към отрицателните психосоциални фактори и стресогенни влияния в обществото. Те обикновено водят до остри и хронични разстройства, нарушения в поведението, създават се отрицателни навици и нализане в т.н. стресогенно податлив начин на живот /консумация на алкохол, тютюнопушене, наркотици/.
Съществен момент е и социално-психичният климат на работното място. Особено отрицателно е въздействието на роботизирания производствен процес. Срещу подобно стресогенно въздействие е необходимо да се въведе в паузите „емоционално-положително дразнене“. Психичната удовлетвореност от профила и качеството на трудовата дейност е мощно средство за предотвратяване на професионалния стрес.
Друг важен момент е семейството. Проблемът за брака трябва да се обсъжда сериозно от страна на родителите, да се избягва конфронтация между родители и деца, както и между брачните партньори с оглед създаване на благоприятна семейна атмосфера, психична и морална удовлетвореност на всеки член на семейството. Ранната диагноза е съществен момент при вторичната профилактика на възникналия стрес, за да предотврати развитието на остър болестен процес. Психичните разстройства могат да се съчетават с нарушения от страна на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната и ендокринната системи, чувство на страх, обърканост, изпотяване, разстройство в концентрацията на вниманието.
Алкохолът не може да се приеме като антистресорен фактор. Той обикновено премахва един и води до друг стрес. Така например възбуждайки сексуалния потенциал, алкохолът фактически понижава сексуалната ефективност, което е сериозен стрес. По същата причина не трябва да се използват и наркотици и високи дози успокояващи средства.
Третичната профилактика обхваща мерките за ограничаване на инвалидността, настъпила в резултат на психични и органични нарушения – последици на стреса. Главен момент тук е премахването на дисфункцията чрез целенасочено въздействие върху болния в сферата на обкръжаващата го семейна и професионална среда.
Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоционалния стрес и на различните стресови състояния. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и лечение на стреса и последиците от него.
Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Tова не означава пасивност и примиренчество.
Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида. Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за съществуване, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.
По-трудно податливи към стрес са лица, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Антистресорен фактор имат добрият социално-психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традиции. Акцентът, който се дава на социалната среда, предполага акуратен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.
Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа /осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове/. Що се отнася до ролята на семейната среда, то трябва да се търсят психо-социални стимули за създаване на добра семейна атмосфера, да се достигне максимално хуманизиране на семейството, да се съгласуват интересите и индивидуалността на всеки член на семейството.
Факторите на личността и жизнените обстоятелства, които имат значение за развитие на стрес, са следните:
1.Наличие на интелектуални качества, чрез които се предвиждат събития, суспектни за стресова реакция, и способност за антистресреакция;
2. Наличие на добри междуличностни контакти и реална помощ от приятели при необходимост;
3. Приспособяване на личността към самостоятелност и издръжливост към трудности и напрежение;
4. Надежда и основания за постигане на поставена цел;
5. Възможност за самостоятелно справяне с теоретични и особено с практически проблеми;
6. Ефективност в действията и максимално използуване на собствения опит, възможност за координиране на помощ от другите.
От успехите в борбата срещу стреса зависи намаляването на заболеваемостта.
"ЗДРАВЕТО НЕ Е ВСИЧКО, НО ВСИЧКО БЕЗ ЗДРАВЕ Е НИЩО" - поговорка
Профилактика на стреса може да се проведе на три нива:
1. Първична профилактика – с основен момент премахване на вредните фактори, които увреждат здравето;
2. Вторична профилактика – чрез ранно откриване и ефективно лечение на възникналите заболявания;
3. Третична профилактика – чрез провеждане на максимално ефективна рехабилитация.
При първичната профилактика е необходимо да се насочи към отрицателните психосоциални фактори и стресогенни влияния в обществото. Те обикновено водят до остри и хронични разстройства, нарушения в поведението, създават се отрицателни навици и нализане в т.н. стресогенно податлив начин на живот /консумация на алкохол, тютюнопушене, наркотици/.
Съществен момент е и социално-психичният климат на работното място. Особено отрицателно е въздействието на роботизирания производствен процес. Срещу подобно стресогенно въздействие е необходимо да се въведе в паузите „емоционално-положително дразнене“. Психичната удовлетвореност от профила и качеството на трудовата дейност е мощно средство за предотвратяване на професионалния стрес.
Друг важен момент е семейството. Проблемът за брака трябва да се обсъжда сериозно от страна на родителите, да се избягва конфронтация между родители и деца, както и между брачните партньори с оглед създаване на благоприятна семейна атмосфера, психична и морална удовлетвореност на всеки член на семейството. Ранната диагноза е съществен момент при вторичната профилактика на възникналия стрес, за да предотврати развитието на остър болестен процес. Психичните разстройства могат да се съчетават с нарушения от страна на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната и ендокринната системи, чувство на страх, обърканост, изпотяване, разстройство в концентрацията на вниманието.
Алкохолът не може да се приеме като антистресорен фактор. Той обикновено премахва един и води до друг стрес. Така например възбуждайки сексуалния потенциал, алкохолът фактически понижава сексуалната ефективност, което е сериозен стрес. По същата причина не трябва да се използват и наркотици и високи дози успокояващи средства.
Третичната профилактика обхваща мерките за ограничаване на инвалидността, настъпила в резултат на психични и органични нарушения – последици на стреса. Главен момент тук е премахването на дисфункцията чрез целенасочено въздействие върху болния в сферата на обкръжаващата го семейна и професионална среда.
Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоционалния стрес и на различните стресови състояния. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и лечение на стреса и последиците от него.
Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Tова не означава пасивност и примиренчество.
Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида. Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за съществуване, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.
По-трудно податливи към стрес са лица, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Антистресорен фактор имат добрият социално-психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традиции. Акцентът, който се дава на социалната среда, предполага акуратен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.
Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа /осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове/. Що се отнася до ролята на семейната среда, то трябва да се търсят психо-социални стимули за създаване на добра семейна атмосфера, да се достигне максимално хуманизиране на семейството, да се съгласуват интересите и индивидуалността на всеки член на семейството.
Факторите на личността и жизнените обстоятелства, които имат значение за развитие на стрес, са следните:
1.Наличие на интелектуални качества, чрез които се предвиждат събития, суспектни за стресова реакция, и способност за антистресреакция;
2. Наличие на добри междуличностни контакти и реална помощ от приятели при необходимост;
3. Приспособяване на личността към самостоятелност и издръжливост към трудности и напрежение;
4. Надежда и основания за постигане на поставена цел;
5. Възможност за самостоятелно справяне с теоретични и особено с практически проблеми;
6. Ефективност в действията и максимално използуване на собствения опит, възможност за координиране на помощ от другите.
От успехите в борбата срещу стреса зависи намаляването на заболеваемостта.
"ЗДРАВЕТО НЕ Е ВСИЧКО, НО ВСИЧКО БЕЗ ЗДРАВЕ Е НИЩО" - поговорка
Няма коментари:
Публикуване на коментар