Човешкият организъм реагира по различен начин срещу стресорните агенти. Някои лица се отличават с податливост към развитието на емоционалния стрес, други лесно се адаптират към него, а трети показват определена устойчивост към дразнещите агенти.
Особено голямо значение се отдава на личностната характеристика. Податливи към стресова реакция са лица с поведение тип А, докато лица с поведение тип Б са по-устойчиви.
В механизмите на развитието на емоционалния стрес от съществено значение е хормоналната активност на надбъбречната жлеза и симпатикусовата нервна система, която участвува до голяма степен и в поведението на индивида. Лицата с агресивен тип на поведение реагират при емоционален стрес с отделяне на повече норадреналин и се борят активно за оцеляване, докато, по-слабите се затварят в себе си, отстъпват, при тях се повишава отделянето на адреналин.
Освен адреналина и норадреналина, за емоционалния стрес са от значение и хормоните, секретирани от кората на надбъбречната жлеза /кортизон, кортизол, преднизолон/. В малки дози тези хормони подобряват процесите във висшата нервна дейност и усилват процесите на диференцирано задържане. По-големи дози действуват върху индивида в зависимост от неговия тип нервна система, като предизвикват възбуда или задържане.
Други фактори, които са от значение за начина на реагиране към стресорни агенти, са:
1. Генетична предиспозиция, свързана с индивидуалните особености.
2. Индивидуална реактивност, респективно типът нервна система.
3. Придобита резистентност към стресорни агенти в резултат на прекарани в миналото стресови ситуации.
Съществува възможност за създаване на пряка или кръстосана резистентност на организма към емоционален стрес. Пряка когато се изработва резистентност срещу определен фактор, а кръстосана – когато организмът се тренира спрямо други дразнители-фактори /студ, топлина, понижено парциално налягане на кислорода, електро магнитно поле/, които в малки или средно прилагани дози създават резистентност на организма не само към тях, но и към други фактори, които предизвикват емоционален стрес.
Важен фактор в изработването на механизмите на резистентност към емоционалния стрес е двигателната активност на организма. При мускулни движения се разширяват кръвоносните съдове, подобрява се кръвоснабдяването на органите и така се предотвратява развитието на съдов спазъм и хипертония, които често съпътствуват емоционалния стрес.
Доказана е ролята на положителните емоции в изграждането на резистентност към емоционалния стрес. Установени са центрове на положителните и отрицателните емоции в хипоталамуса. При дразненето им се получават нарушения в честотата на сърдечната дейност,аритмия. Ако след отрицателни емоции веднага последват положителни, не се развива стресово състояние. Положителните емоции имат силно антистресово и антиневротично действие.
Блокирането на хормоните на медуларната част на надбъбречната жлеза /адреналин и норадреналин/ предотвратява някои от последиците на стреса. Блокиране на адренергичните рецептори в мозъка с подходящи медикаменти възпрепятствува образуването на стомашна или дуоденална язва при емоционален стрес. Подобен вид медикаменти /бетаблокери/ се използуват за регулиране на нервната и сърдечната дейност при стресово състояние.
Психофармакологията днес разполага с широк спектър препарати, които намаляват емоционалното напрежение, страха и гнева. Половите хормони също влияят върху диспозицията към стрес. Женският организъм е по-резистентен към стрес в сравнение с мъжкия. Жените страдат по-рядко от някои болести / хипертония, стенокардия, сърдечен инфаркт, атеросклероза /, при които емоционалният стрес има определено значение.
За резистентността към стрес от значение е силата и бързината на действие на стресорните агенти. При внезапно действащи силни дразнители времето за развитие на защитните сили и тяхната мобилизация е недостатъчно, докато при бавно настъпващ, макар и силен емоционален стрес адаптацията е по-добра.
Прогнозата за излизане от емоционалния стрес зависи от промените в артериалното налягане и сърдечната дейност. Резки колебания в артериалното налягане, понижението му, промени в сърдечния ритъм са лоши показатели за изхода на емоционалния стрес.
Честотата на емоционалния стрес и на психичните и органичните заболявания, свързани с него, налагат търсене на начини за предпазване от стресовите фактори, тренировка на индивида от най-ранна възраст, подбиране на методи за релаксация и регулиране на напрежението.
Методи за релаксация и регулиране на напрежението.
Релаксацията на мускулатурата е начин, който се препоръчва като подходяща форма за борба с емоционалното стресово състояние. Приема се, че напрежението в мускулатура та обуславя импулси до мозъка, които възбуждат всички отдели, включително тези, отговорни за развитието на стрес / ретикуларна формация, хипоталамус, мозъчна кора /. Целта на релаксацията е да се създадат условия за отпускане на мускулатурата посредством подходящо положение на тялото. Върху мускулатурата може да се упражнява волев контрол. В първия момент не е необходима генерализирана релаксация, а само такава на стегнатия участък.
Борбата срещу напрежението в скелетната мускулатура е насочена спрямо енергийното изчерпване, до което това напрежение води. Енергийният дефицит обуславя намалена работоспособност, превъзбуда, безсъние, хронична умора и апатия.
Различните транквилизатори, сънотворни и други медикаменти оказват само временен релаксиращ ефект. Особено добре релаксиращи за скелетната мускулатура са масажите, физиопроцедурите, физкултурата. Задължително е посочените процедури да се комбинират с препарати, които премахват състоянието на страх и тревожност в индивидуално подбрана дозировка.
Подобно комплексно третиране на емоционалния стрес представлява предпоставка и за последваща психотерапия. Възможно е и самостоятелно преодоляване на стресовата ситуация. Това обаче носи риск за лабилност на поведението, чувство на несигурност и внушаемост.
Понастоящем са създадени модели за интервенция при различни стресови ситуации, свързани със самоубийства, сексуално-стресова проблематика, пубертетни стресови ситуации, кризи на зрялата възраст и на самотните хора. При всички тези случаи е необходима спешна диагноза, лечение и последващи грижи за лицата, прекарали стрес.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Особено голямо значение се отдава на личностната характеристика. Податливи към стресова реакция са лица с поведение тип А, докато лица с поведение тип Б са по-устойчиви.
В механизмите на развитието на емоционалния стрес от съществено значение е хормоналната активност на надбъбречната жлеза и симпатикусовата нервна система, която участвува до голяма степен и в поведението на индивида. Лицата с агресивен тип на поведение реагират при емоционален стрес с отделяне на повече норадреналин и се борят активно за оцеляване, докато, по-слабите се затварят в себе си, отстъпват, при тях се повишава отделянето на адреналин.
Освен адреналина и норадреналина, за емоционалния стрес са от значение и хормоните, секретирани от кората на надбъбречната жлеза /кортизон, кортизол, преднизолон/. В малки дози тези хормони подобряват процесите във висшата нервна дейност и усилват процесите на диференцирано задържане. По-големи дози действуват върху индивида в зависимост от неговия тип нервна система, като предизвикват възбуда или задържане.
Други фактори, които са от значение за начина на реагиране към стресорни агенти, са:
1. Генетична предиспозиция, свързана с индивидуалните особености.
2. Индивидуална реактивност, респективно типът нервна система.
3. Придобита резистентност към стресорни агенти в резултат на прекарани в миналото стресови ситуации.
Съществува възможност за създаване на пряка или кръстосана резистентност на организма към емоционален стрес. Пряка когато се изработва резистентност срещу определен фактор, а кръстосана – когато организмът се тренира спрямо други дразнители-фактори /студ, топлина, понижено парциално налягане на кислорода, електро магнитно поле/, които в малки или средно прилагани дози създават резистентност на организма не само към тях, но и към други фактори, които предизвикват емоционален стрес.
Важен фактор в изработването на механизмите на резистентност към емоционалния стрес е двигателната активност на организма. При мускулни движения се разширяват кръвоносните съдове, подобрява се кръвоснабдяването на органите и така се предотвратява развитието на съдов спазъм и хипертония, които често съпътствуват емоционалния стрес.
Доказана е ролята на положителните емоции в изграждането на резистентност към емоционалния стрес. Установени са центрове на положителните и отрицателните емоции в хипоталамуса. При дразненето им се получават нарушения в честотата на сърдечната дейност,аритмия. Ако след отрицателни емоции веднага последват положителни, не се развива стресово състояние. Положителните емоции имат силно антистресово и антиневротично действие.
Блокирането на хормоните на медуларната част на надбъбречната жлеза /адреналин и норадреналин/ предотвратява някои от последиците на стреса. Блокиране на адренергичните рецептори в мозъка с подходящи медикаменти възпрепятствува образуването на стомашна или дуоденална язва при емоционален стрес. Подобен вид медикаменти /бетаблокери/ се използуват за регулиране на нервната и сърдечната дейност при стресово състояние.
Психофармакологията днес разполага с широк спектър препарати, които намаляват емоционалното напрежение, страха и гнева. Половите хормони също влияят върху диспозицията към стрес. Женският организъм е по-резистентен към стрес в сравнение с мъжкия. Жените страдат по-рядко от някои болести / хипертония, стенокардия, сърдечен инфаркт, атеросклероза /, при които емоционалният стрес има определено значение.
За резистентността към стрес от значение е силата и бързината на действие на стресорните агенти. При внезапно действащи силни дразнители времето за развитие на защитните сили и тяхната мобилизация е недостатъчно, докато при бавно настъпващ, макар и силен емоционален стрес адаптацията е по-добра.
Прогнозата за излизане от емоционалния стрес зависи от промените в артериалното налягане и сърдечната дейност. Резки колебания в артериалното налягане, понижението му, промени в сърдечния ритъм са лоши показатели за изхода на емоционалния стрес.
Честотата на емоционалния стрес и на психичните и органичните заболявания, свързани с него, налагат търсене на начини за предпазване от стресовите фактори, тренировка на индивида от най-ранна възраст, подбиране на методи за релаксация и регулиране на напрежението.
Методи за релаксация и регулиране на напрежението.
Релаксацията на мускулатурата е начин, който се препоръчва като подходяща форма за борба с емоционалното стресово състояние. Приема се, че напрежението в мускулатура та обуславя импулси до мозъка, които възбуждат всички отдели, включително тези, отговорни за развитието на стрес / ретикуларна формация, хипоталамус, мозъчна кора /. Целта на релаксацията е да се създадат условия за отпускане на мускулатурата посредством подходящо положение на тялото. Върху мускулатурата може да се упражнява волев контрол. В първия момент не е необходима генерализирана релаксация, а само такава на стегнатия участък.
Борбата срещу напрежението в скелетната мускулатура е насочена спрямо енергийното изчерпване, до което това напрежение води. Енергийният дефицит обуславя намалена работоспособност, превъзбуда, безсъние, хронична умора и апатия.
Различните транквилизатори, сънотворни и други медикаменти оказват само временен релаксиращ ефект. Особено добре релаксиращи за скелетната мускулатура са масажите, физиопроцедурите, физкултурата. Задължително е посочените процедури да се комбинират с препарати, които премахват състоянието на страх и тревожност в индивидуално подбрана дозировка.
Подобно комплексно третиране на емоционалния стрес представлява предпоставка и за последваща психотерапия. Възможно е и самостоятелно преодоляване на стресовата ситуация. Това обаче носи риск за лабилност на поведението, чувство на несигурност и внушаемост.
Понастоящем са създадени модели за интервенция при различни стресови ситуации, свързани със самоубийства, сексуално-стресова проблематика, пубертетни стресови ситуации, кризи на зрялата възраст и на самотните хора. При всички тези случаи е необходима спешна диагноза, лечение и последващи грижи за лицата, прекарали стрес.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар