При проблеми с щитовидната жлеза е добре да се избягват храни с глутен като бял хляб и бял ориз. И все пак - крайното ограничаване от каквато и да било храна - не води до здравословни резултати. Често говорим за стреса, но едва ли си даваме сметка как той обърква биохимията в организма, а оттам и работата на жлезите с вътрешна секреция. Те са много задружни - когато една се разболее, другите се активират, за да поддържат колкото се може повече баланса в организма. Това обясни при гостуването си в София индийският проф. Аджит Кулкарни, специалист по хомеопатия. Нашето тяло е снабдено с добри механизми за справяне с внезапен стрес, но не и с хроничния. Когато човек е подложен на продължително напрежение, това изтощава първо надбъбречните жлези, които произвеждат адреналин, подчертава проф. Кулкарни. Произвежда се повече топлина, в тялото надделяват процесите на разграждане. Точно преди те да се изчерпят, което би довело до бъбречна недостатъчност, като компенсаторен механизъм се включва щитовидната жлеза. Ето защо толкова много хора в наши дни страдат от понижената функция. Жените са по-често засегнати - една от 10 има някакъв проблем, при повечето е хипотиреоидизъм. Щитовидната жлеза забавя работата си, за да притъпи активността на тялото. Така спасява тялото от тотално прегаряне. Включването на тази защита означава, че нашето тяло контролира процесите в него, казва още проф. Кулкарни. Хипотиреоидизмът - понижената функция, всъщност е защитен отговор на организма. Когато има хроничен и продължителен стрес, имунната система нерядко се обърква. Има ли и генетично предразположение, лесно се стига до заболявания като тиреоидит на Хашимото и болестта на Грейв. Хормоните на щитовидната жлеза имат важно значение за мозъка, сърцето и нервната система. Смущението в нея засяга биохимията на целия организъм. Стресът, емоциите и заболяванията на жлезата са тясно свързани, заяви проф. Кулкарни. Ако преживяваме негативни емоции, това се регистрира в мозъка, отразява се на неговата биохимия, а оттам и на целия организъм. В хипокампуса например се намира "кутията на паметта". "Много хора не могат да забравят лошите моменти в живота си и продължават да страдат години по-късно. Нямат очи да видят хубавите неща, които им се случват днес, фокусирани са върху миналото. Помнят обиди отпреди 15 г. Хипокампусът бива постоянно натоварван с негативни емоции. Гръбначният мозък предава цялата информация надолу по всички чакри", казва индийският професор. Хипофизата има контролиращи функции спрямо другите жлези. Произвежда кортизол, който има противовъзпалително действие и контролира автоимунните процеси. Нивото му е директно свързано с нивото на стрес в организма. Ендокринната система е като мрежа от разпределителни центрове - всяко съобщение идва, бива прието и предадено като комуникация по-нататък. Стресът може да бъде положителен и негативен. Щитовидната жлеза например твърде много страда от унижението като емоция, от мисли като "Аз никога няма да успея. Не съм достоен". "Днес хората се радват на много материални придобивки, но имат усещането, че не получават това, което заслужават, че не ги признават достатъчно", коментира проф. Кулкарни. Тази обща настройка се преживява от много хора като лично унижение. За много хора прагът на обидчивост е много нисък, те са прекалено раними. Засягат се в ситуации, когато друг не би реагирал. Работата на щитовидната жлеза се разстройва - при хиперфункция човек става по-агресивен към другите, а при понижена функция е по-депресивен, отчайва се. Чисто анатомично зад щитовидната жлеза се намира ларинксът с гласните връзки. Те са нашата връзка с външния свят, комуникираме. Хората, които имат проблем с жлезата обикновено не могат да изразят себе си, с никого не споделят лошите моменти от миналото, но ги премислят отново и отново. Жлезата се влияе също и от това, че не споделяме. Друга емоция, към която тя е много уязвима, е чувството за изоставеност. Причината е, че в динамиката на всекидневието не намираме достатъчно време да обърнем внимание на близките си. Има значение и начинът на живот. Прекалената употреба на йод с храната, дефицит на селен и витамин D, разпространението на пестициди, консерванти, оцветители в храната също имат значение за повишената заболеваемост. Мястото на жлезата съвпада с това на петата чакра, чието име означава "Чист, прозрачен". Човек трябва да бъде чист, прозрачен и честен в поведението си към околните. Ако по една или друга причина не успява да изрази себе си, рискът от болести на щитовидната жлеза нараства. Можем да балансираме като пеем всеки ден и прекарваме повече време сред природата. Петата чакра влияе върху някои органи около нея - шийни прешлени, гърло, органи в устната кухина (венци, зъби), хранопровод, трахея, щитовидна и паращитовидна жлеза. Яжте колкото се може по-малко обработена храна, избягвайте ненаситените мастни киселини за кулинарна обработка и продуктите, приготвени с тях, а също и въглехидратите с висок гликемичен индекс (бял хляб, бял ориз, сладки храни), съветва проф. Кулкарни. Млечните продукти трябва да се намалят, да се употребяват пробиотици. Слагайте на масата по-често океанска риба, чесън, броколи - преди всичко прясна храна, допълва гостът от Индия. Той препоръчва още кърмачетата да не се хранят с адаптирани млека на соева основа. Прекомерното количество изофлавони по принцип можело да отключи или да влоши хипотиреоидизъм, гуша или възли на жлезата. Флуорът във водата, някои медикаменти и пасти за зъби увеличават риска от щитовидни проблеми. Перхлоратът е химикал, който се открива в белината и торовете, също би могъл да наруши производството на тиреоидни хормони. Много малко или прекалено много йод може да увеличи риска от хипотиреоидизъм или гуша. Според проф. Кулкарни има изследвания, че спирането на глутена за 3-6 месеца води до намаляване или напълно изчистване на антителата при автоимунни заболявания. Една от многобройните токсични съставки на цигарения дим - тиоцинат, е особено вредна за щитовидната. Както и радиацията. Кофеинът пък влошава тремора и усилва хиперактивността на щитовидната жлеза, а употребата на алкохол засилва умората и изтощението. Автор: Мартина Павлова, БАЗП Източник: www.trud.bg