Признанията на един лекар - еретик!
Признанията на един лекар-еретик
Д-р Робърт Менделсон
Аз не вярвам в Съвременната Медицина.
Аз съм медицински еретик.
Целта на моята книга е да ви направя еретици.
Аз не винаги съм бил такъв. Някога аз вярвах в Съвременната Медицина.
По време на обучението си в медицинския институт аз не вниквах дълбоко в провеждащото се тогава изследване на хормона DES(дитилстилбестрол), защото вярвах. Кой можеше тогава да заподозре, че след 20 години ние ще открием рак на влагалището и аномалии в развитието на половите органи у деца, чиито майки са приемали DESпо време на бременността си?
Аз съм длъжен да осъзная, че не проявих подозрителност и по отношение на кислородната терапия при недоносени деца. Макар че имаше за какво да съм нащрек — в обзаведените по последна дума на техниката отделения за недоносени пълна или частична загуба на зрението се отбелязваше почти у 90 % от новородените с ниско тегло. В същото време на няколко мили от нас, в голяма, но по-малко „напреднала" болница, това заболяване — ретролентарна фибродисплазия — се срещаше у по-малко от 10 % от недоносените. Азмолех своите учители да обяснят този феномен. И аз им вярвах, когато ми отговаряха, че лекарите от по-зле обзаведената болница просто не са могли да поставят правилната диагноза. След година или две бе доказано, че причина за ретролентарната фибродисплазия е високата концентрация на кислорода, подаван в кувьозите. Материално обезпечените медицински центрове по-често ослепяваха децата, само защото имаха най-доброто оборудване — най-скъпите и съвременни пластмасови кувьози, в които целият подаван кислород задължително постъпва към детето. Но в по-бедните болници се използваха старите модели — ванички с не плътно затварящи се метални капачета. Те даваха такова изтичане, че колкото и кислород да се подаваше в кувьоза, той беше недостатъчен, за да ослепи детето.
Аз все още вярвах в Съвременната Медицина, когато взех участие в написването на статия за използването на антибиотика терамицин за лечение на респираторни заболявания у недоносени деца. Ние обявихме липса на странични ефекти. И действително — нямаше такива. Но нашият експеримент не беше достатъчно продължителен, затова ние не разбрахме, че не само терамицинът, но и други антибиотици са твърде ефективни за лечение на тези заболявания. Както и не разбрахме, също така, че и терамицинът, и други антибиотици от тетрациклиновия ред са направили зъбите на хиляди деца жълто-зелени и са се отлагали в костите.
Също трябва да призная, че вярвах в лъчевата терапия. Вярвах в нейната ефективност при лечение на увеличени сливици, лимфни възли и тимусна жлеза.
И аз вярвах на своите учители, когато те казваха, че облъчването, безусловно, е опасно, но използваните дози са толкова малки, че не могат да причинят никаква вреда.
След много години ние забелязахме, че тези „абсолютно безвредни малки дози", получени от пациентите преди 10-20 години, дадоха богата реколта във вид на многочислени случаи на рак на щитовидната жлеза. Аз бях поразен, когато някои от моите бивши пациенти се върнаха при мен с възли на щитовидната жлеза: „Защо се връщате при мен?" — чудех се аз. — „При мен — виновника за случилото се с Вас?"
Сега аз не вярвам в Съвременната Медицина.
Затова пък вярвам, че въпреки всички най-нови технологии, въпреки това, че оборудват пациента като астронавт, отправящ се в полет към Луната — най-голямата опасност по вашия път към здравето е докторът на Съвременната Медицина.
Аз вярвам, че лечението с методите на Съвременната Медицина рядко бива ефективно, но по-често е по-опасно от болестта, против която е насочено.
Аз вярвам, че тази опасност се увеличава още и от това, че вредни процедури се прилагат там, където въобще не се изисква медицинска намеса.
Аз вярвам също така, че ако повече от 90% от лекарите, болниците, медикаментите и медицинските прибори изчезнат от лицето на земята, това веднага ще се отрази положително на нашето здраве.
Аз съм убеден, че Съвременната Медицина отиде твърде далеч, прилагайки в ежедневната практика методи, разработени за екстремни ситуации.
Всеки ден, всяка минута Съвременната Медицина отива твърде далеч и се гордее с това. Например, наскоро публикуваната статия „Кливландската фабрика за медицински чудеса" хвали „постиженията на Медицинския център на Кливланд: за последната година са проведени 2980 операции на отворено сърце, 1,3 млн. лабораторни изследвания, направени са 73 320 електрокардиограми, проведени са 7 770 пълни рентгенови прегледа, 210 378 други радиологични изследвания, 24 368 хирургични операции".
Но беше ли доказана поне някаква роля на тези процедури за поддържане или възстановяване на здравето? Не. И в статията, отпечатана в списанието на Медицинския център в Кливланд, не е приложен нито един похвален пример за това каква полза са донесли на хората всички тези скъпоструващи прищевки. И всичко това е, защото тази фабрика не произвежда здраве.
И защо се учудвате, че когато отивате при лекаря, с вас се отнасят не като с човек, нуждаещ се от помощ, а като с потенциален потребител на продукцията на фабриката за чудеса?
Ако вие сте бременна, идете на лекар и той ще се отнася към вас като към болна. Бременността — това, оказва се, е болест, която се нуждае от деветмесечно лечение и на вас ще ви бъдат продадени пипетки, оборудване за изследване на плода, планини от таблетки, абсолютно безполезна епизиотомия и — хитът на пазара! — цезарово сечение.
Ако вие по собствено недомислие се обърнете към лекар по повод обикновена простуда или грип, то докторът по-скоро ще ви изпише антибиотици, които не само няма да помогнат при простуда и грип, но и ще ви принудят да се върнете при лекаря с още по-сериозни проблеми.
Ако вашето дете е толкова палаво, че учителите не могат да се справят, лекарят е готов да отиде твърде далеч, като направи детето зависимо от медикаментите.
Ако бебето е отказало да суче в течение на един ден и заради това е наддало по-малко, отколкото е предписано от лекарските инструкции, лекарят може да сложи кръст на кърменето с помощта на медикаменти, потискащи лактацията. И стомахът на вашето дете ще открие пътя към изкуственото кърмене. А това е опасно.
Ако сте толкова безразсъдни, че ходите на ежегодните профилактични прегледи, може да бъдете уверени: грубостта на служителите от регистратурата, димът от нечия цигара, а и самото присъствие на лекаря ще ви вдигнат кръвното. И не е изключено, до такава стойност, че вкъщи вие не ще се върнете с празни ръце. И — ура! — още един живот е спасен благодарение на хипотензивните медикаменти. И още един интимен живот ще отиде по дяволите, тъй като импотентността в повечето от случаите се предизвиква от страничното действие на медикаментите, а не от психологически проблеми.
Ако ви е „провървяло" да прекарате вашите последни дни в болница, бъдете сигурни — лекарят ще направи всичко възможно до вашето смъртно ложе на стойност 500 долара на денонощие да стои най-новото електронно оборудване и да стърчи пълен щат от чужди хора, готови да изслушат вашите последни думи. Но вие няма да има какво да кажете, тъй като тези хора са наети да не ви дадат възможност да се видите със семейството. Ваш последен звук ще стане писъкът на електрокардиограмата. Да, вашите близки ще вземат участие във вашата смърт — те ще платят сметката.
Не е чудно, че децата се страхуват от лекарите. Те знаят. Тяхното чувство за опасност не може да бъде измамено. В действителност всички се боят. И възрастните също. Но ние не можем да признаем това дори пред себе си. И започваме да се боим от нещо друго. Не от самия лекар, а от това, което ни води при него: от своето тяло и от протичащите в него естествени процеси. Когато ние се боим от нещо, ние го избягваме. Не обръщаме внимание. Заобикаляме го. Правим се, че то не съществува. Стоварваме отговорността върху други хора. Така лекарят получава своята власт. Ние сами му се отдаваме, когато казваме: „Аз не искам да се занимавам с това, докторе. С това тяло и с всички негови проблеми. Погрижи се за това, докторе. Върши своята работа".
И лекарят върши своята работа.
Когато обвиняват лекарите, че не съобщават на пациентите за страничните ефекти на медикаментите, лекарите започват да се оправдават. Казват, че излишната откритост пред пациентите ще бъде във вреда на последните — ще попречи на взаимоотношенията им с лекаря. Което означава, че отношенията между лекар и пациент се градят не на знание, а на вяра.
Ние не знаем дали нашите лекари са добри. Ние казваме, че вярваме в тях. Ние им се доверяваме. Не мислете, че лекарите не виждат разликата. И нито за минута не вярвайте, че те не играят с всички сили. Защото на карта е поставен целият им живот, всички тези 90 или повече процента от ненужната ни Съвременна Медицина, която съществува, за да ни убива.
Съвременната Медицина не може да оцелее без нашата вяра, защото тя не е изкуство и не е наука. Съвременната Медицина е религия.
Според едно от определенията, религията е опит за организирано взаимодействие с непонятното и загадъчното. Църквата на Съвременната Медицина има работа с най-загадъчните неща: раждане, смърт, с тези загадки, които задава нашият организъм (а ние — на него). В „Златната клонка"[1]религията се определя като опит да се завоюва доверието „на висшите сили, които според представата за тях, управляват природните процеси и човешкият живот".
Ако хората не харчеха милиарди долари за Църквата на Съвременната Медицина, за да завоюват доверието на висшите сили, които ръководят човека и го направляват, за какво биха ги харчили те?
Всички религии са единодушни в твърдението, че реалността не е ограничена от това (или не зависи от това), което ние можем да видим, чуем, почувстваме, вкусим или помиришем. Религията на Съвременната Медицина също следва този постулат. В това е лесно да се убедим, просто като попитаме своя лекар: „Защо?". Задавайте този въпрос много пъти. Защо ми изписахте това лекарство? Защо смятате, че тази операция ще ми бъде полезна? Защо трябва да правя това? Защо правите това с мен?
Повтаряйте вашето „защо" много пъти и в края на краищата ще стигнете до Просветление. Вашият лекар ще се измъкне под предлог, че вие никога не можете да познаете и разберете всички чудеса, които той има на разположение. Той иска просто да му вярвате.
Ето че получихте първия урок на медицинската ерес. Урок втори: щом лекарят поиска да направи с вас нещо, от което вие се боите и вие го попитате: „Защо?" много пъти, и лекарят, накрая, произнесе сакраменталното „Просто ми се доверете" — обърнете се и бягайте колкото е възможно по-далеч.
За съжаление, много малко хора постъпват така. Повечето се покоряват. Хората се поддават на своя страх, който ги въвлича в благоговеен трепет пред разиграващото се представление, пред загадъчния дух, криещ се зад маската на лекаря-магьосник, пред извършващото се тайнство на изцелението.
Но вие не трябва да позволявате на този знахар така да се отнася с вас. Вие можете да станете независими от Съвременната Медицина и това съвсем не значи, че ще рискувате своето здраве. Просто ще се излагате на по-малък риск, защото няма нищо по-опасно от това да се явите при лекаря, в клиниката, в болницата неподготвен.
Да се подготвите — не значи да попълните всички застрахователни документи. Това значи да влезете и да излезете жив и при това да получите своето. За което ще са ви нужни съответните оръжия, тактика и хитрост.
Вашето главно оръжие е познаването на врага. Щом разберете, че Съвременната Медицина е религия, вие ще можете да се борите с нея и да защитавате себе си доста по-ефективно, отколкото ако си мислите, че се борите с изкуство или с наука. Наивно е да се смята, че Църквата на Съвременната Медицина действително смята себе си за църква. Назовете ми поне едно медицинско учреждение, посветено на религията, а не на медицинската наука или на изкуството за лекуване.
Но самото съществуване на Съвременната Медицина зависи от вярата в нея. Същото виждаме и в другите религии. Църквата на Съвременната Медицина дотолкова зависи от вярата, че ако дори за един ден престанем да вярваме в нея, цялата система ще се разпадне. С какво друго може да обясним факта, че хората позволяват на Съвременната Медицина да прави с тях това, което прави, ако не с пълната забрана за съмнение? Нима хората биха позволявали да бъдат въвеждани в изкуствен сън и да ги режат на части в хода на процедура, за която те нямат ни най-малка представа, ако не вярваха? Нима хората биха гълтали хиляди тонове таблетки ежегодно, отново нямайки никакво понятие за действието на тези химически вещества върху организма, ако не вярваха?
Ако Съвременната Медицина обективно оценяваше своята дейност, то от моята книга нямаше да има нужда. Ето защо аз смятам да ви покажа, че Съвременната Медицина не е тази религия, в която си струва да се вярва.
Някои лекари се безпокоят да не би да изплашат своите пациенти. Четейки тази книга, вие в известен смисъл ставате мой пациент. И аз мисля, че вие трябва да бъдете наплашени. Да се боите, когато вашето здраве и вашата свобода са застрашени е нормално. А вие вече сте в опасност.
Ако сте готови да узнаете някои неприятни неща, които скрива от вас вашият лекар; готови да си изясните опасен ли е вашият лекар; готови да се научите да се защитавате от лекаря — четете по-нататък, защото тази книга е точно за това.
Информация:
откъс от книгата Д-р Робърт Менделсон
За съжаление повечето хора се доверяват и вярват сляпо. Повече как да сме здрави и мнението на лекари вижте тук: http://vipignatova.boosterhit.com/333.html
Не са много хората, на които им се удава не само да изглеждат добре, но и да се радват на отлично здраве. По правило вярваме, че "красотата изисква жертви" и сме склонни да се вслушваме във всякакви препоръки.
В реалността обаче се оказва, че половината от тях са породени от утвърдени митове, касаещи здравето и красотата ни. Отчасти за това причината е в рекламата, отчасти – повтарянето на едни и същи съвети (в интернет, в списанията и на живо), много от които от никого не проверени.
Ако се опитаме да погледнем отвъд това, как всъщност стоят нещата.
Мит 1: Късното хранене води до наднормено тегло
Всеки четвърти жител на по-голям град според статистиката работи до късно или нощна смяна, което само по себе си предполага късно хранене. Но диетолозите смятат, че това по никакъв начин не се отразява на фигурата, освен ако не преяждате, не прехвърляте дневната норма калории и ако това не е единственото ви хранене за деня.
Понякога хората прибягват до любимата си храна вечер, смятайки, че след тежък работен ден заслужават да си угодят. Това може да е сладолед или бира с чипс.
Ето го най-главното – не става въпрос “кога”, а "какво" и "колко".
Мит 2: Без физически упражнения мускулите се превръщат в мазнини
Тези, които тренират в спортната зала 3-4 пъти седмично се опасяват, че ако спрат спортните занимания, мускулите им ще се превърнат в мастни наслоения. За щастие това не е вярно: мускулите са вид тъкан, по-плътна и компактна по структура, мазнините – съвсем друга. А това, че след прекратяване на спортната активност мускулите омекват и се отпускат, е факт.
За съжаление, обратният процес е невъзможен. Както твърди и треньорът ви, усилените тренировки спомагат най-вече за натрупване на мускулна маса и за изгаряне на мазнините.
Мит 3: Колкото по-малко спим, толкова повече слабеем
Това изглежда напълно логично. По време на сън обмяната на веществата се забавя и се изразходва по-малко енергия. Значи, ако спим по-малко, мазнините ще се топят по-бързо.
Да, обаче е точно обратното. Ако мислите, че изчисляването на калории и физическите упражнения на фона на недоспиването ще форсира стопяването на излишните килограми, сте в заблуда.
Учените смятат, че пълноценният сън е абсолютно необходима част от програмата ви за отслабване. Изследователи от Чикагския университет са изучавали състоянието на здрави хора, лишени от нормален сън и са стигнали до извода, че ако спим дори и час по-малко, отколкото ни е необходимо, това може да доведе до хормонален дисбаланс. В тези случаи нивото на хормона лептин, който сигнализира на мозъка за ситостта на стомаха, намалява, а нивото на хормона грелин, който ни "казва", че сме гладни, се увеличава.
Изводът е напълно очевиден: колкото повече спим, толкова по-малко тежим.
Мит 4: Четенето при лошо осветление влошава зрението
От деца помним как родителите ни са ни внушавали, че да четем в сумрачна обстановка, а още повече с фенерче под одеялото, е много вредно за очите. Оказва се, че подобни твърдения са абсолютно неверни – както да се твърди, например, че шепненето е вредно за ушите!
Както казва офтамолог от Нюйоркския университет, дори четенето от екрана на компютъра или гледане на телевизия отблизо по никакъв начин не влияе на функционирането на очите. Очните мускули се напрягат, да, затова чувстваме умора, но нищо повече от това. Друг "очен" мит е, че носенето на очила или лещи, води до свикване.
Що се отнася до късогледството, далекогледството и астигматизма, те се появяват в следствие на особена анатомична форма на очите и обезателно се нуждаят от корекция. Ако тези приспособления ви смущават, може да си направите лазерна операция и да гледате света "със собствените си очи".
Учените все пак признават истинността на един родителски съвет: морковите, а също и други жълти, оранжеви и червени плодове и зеленчуци, които съдръжат антиоксиданти, действително са много полезни за очите.
Мит 5: Мъжката плодовитост намалява от употребата на тясно бельо, лаптоп и от горещи вани
Нито едно от тези твърдения не е намерило точно научно потвърждение.
От всичко посочено, учените са най-подозрителни към горещите вани, които могат да повишат температурата в областта на слабините. Анатомически, мъжките полови органи са разположени отвън, поради което тяхната температура е малко по-ниска, отколкото в цялото тяло. Ако се нагряват, се наблюдава спад в образуването на спермата (например в продължение на два месеца). За възстановяване на нормалното количество са необходими от 4 до 6 месеца.
Въпреки че конкретни доказателства не са намерени, на мъжете се препоръчва да избягват горещи вани и употребата на лаптопи (дълго време, поставени върху тази част на тялото), тъй като те нагряват. Всичко това разбира се, ако загубите мярката.
Мит 6: Шоколадът е вреден за здравето
Да, учените признават, че е трудно шоколадът да бъде наречен "полезен". Все пак количеството захар и мазнини в него е вредно както за фигурата, така и за организма като цяло. Но също така, нови изследвания доказаха, че какаото съдържа в големи количества - флавоноиди, които могат да подобрят работата на сърцето и кръвоносните съдове. Благодарение на тези вещества се понижава налягането и опасността от възпалителни процеси. Ефектът напомня действието на аспирина.
Така че отказът от този десерт, заради фигурата или по някаква друга причина, не се препоръчва от учените. Достатъчно е да се пие чаща горещ шоколад или да се изяде неголямо парче веднъж дневно.
Мит7: Отмъщението може да намали стреса
Всички четем книги и гледаме филми, в които героите полагат “маса” усилия и вършат невероятни неща с една-единствена цел – да си отмъстят на всяка цена.
Учените смятат, че отмъщението може и да е "сладко", но прошката е още "по-сладка".
Желанието да се отвърне на обидата с обида ни кара да нервничим, да изпадаме в депресия, да изпитваме негативни емоции. Всичко това се отразява на здравето: например значително увеличава риска от сърдечен пристъп.
Уви, има ситуации (например предателство от приятел или дори убийство на близък човек), които не е възможно да зачеркнем от съзнанието си. И за да преживеем такава мъка и спомени без големи поражения, да избягаме от унинието и отчаянието, все пак най-важното е да се опитаме да простим: Отмъщението може да ви направи щастливи, но само за момент, докато прошката лекува и дарява дълъг живот.
Източник: zdrave.bg
Повече научете на
снимки: google
